2 июл. 2007 г., 15:23
Мъртви рози,
бавно капещи листа,
тихо шепнат
стари фрази,
изстъргани от пепелта.
Нощ безбрежна,
непрогледна тъмнина,
в изпочупените керемиди,
вятър свири свойта песен за тъга.
Две души ранени,
без вина виновни,
от тъгата окрилени, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация