Мъртви рози
Мъртви рози,
бавно капещи листа,
тихо шепнат
стари фрази,
изстъргани от пепелта.
Нощ безбрежна,
непрогледна тъмнина,
в изпочупените керемиди,
вятър свири свойта песен за тъга.
Две души ранени,
без вина виновни,
от тъгата окрилени,
търсят път в нощта,
по пътеки от бодливи тръни
гонят своята мечта.
бавно капещи листа,
тихо шепнат
стари фрази,
изстъргани от пепелта.
Нощ безбрежна,
непрогледна тъмнина,
в изпочупените керемиди,
вятър свири свойта песен за тъга.
Две души ранени,
без вина виновни,
от тъгата окрилени,
търсят път в нощта,
по пътеки от бодливи тръни
гонят своята мечта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валя Митова Todos los derechos reservados
