полинапет (Полина)
62 76
8 мар. 2010 г., 00:49

Мъртви са всички небета 

  Поэзия » Белые стихи
753 0 1

Изваля се небето.

Изваля се...

Вече няма дъги в небосклона,

отдавна забравих цветовете

и вече хич не ми е щуро.

Изваля се в очите ми.

Мъртви са всички небета.

И розите тягостно бодлите опипват

на чуждите храсти, до болка познати.

Ежедневност, казваш.

Сипи по две големи.

После ще забравиш.

После бодлите ще са интересно бреме,

дошло, за да ни упои със вяра,

че утрото ще бъде цветно.

Прогнозата - дъждовна.

Прозорецът не спира да вали

и толкоз ми е облачно-валежно...

© Полина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Небе! Не се затваряй,
    не спирай да обливаш земята
    с пречистваща вода,
    не спирай да изтръгваш ароматите
    на хиляди нищожни неща,
    приели безмълвно твоите решения,
    не спирай да бъдеш безпощадно и сиво,
    не пускай слънцето
    да покаже усмихнатото си лице,
    да не би да види мъката и отчаянието,
    които напразно се мъча да прогоня
    от сърцето си,
    замествайки ги с наивна надежда
    и глупави "може би".
    Когато цветята се раждат,
    и молят за светлина,
    те не знаят,
    че вятърът ще разруши щастието им
    и смело разтворили пъпките си
    пият сладостите на една лъжовна радост.
    Аз, обаче, поглеждам назад,
    към храма на разбитите си илюзии,
    към покритите му с брашлян колони,
    и вдигайки очи към теб,
    о небе,
    виждам себе си.
Предложения
: ??:??