Мъртви са всички небета
Изваля се небето.
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро.
Изваля се в очите ми.
Мъртви са всички небета.
И розите тягостно бодлите опипват
на чуждите храсти, до болка познати.
Ежедневност, казваш.
Сипи по две големи.
После ще забравиш.
После бодлите ще са интересно бреме,
дошло, за да ни упои със вяра,
че утрото ще бъде цветно.
Прогнозата - дъждовна.
Прозорецът не спира да вали
и толкоз ми е облачно-валежно...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Полина Все права защищены
