Мъртви са всички небета
Изваля се небето.
Изваля се...
Вече няма дъги в небосклона,
отдавна забравих цветовете
и вече хич не ми е щуро.
Изваля се в очите ми.
Мъртви са всички небета.
И розите тягостно бодлите опипват
на чуждите храсти, до болка познати.
Ежедневност, казваш.
Сипи по две големи.
После ще забравиш.
После бодлите ще са интересно бреме,
дошло, за да ни упои със вяра,
че утрото ще бъде цветно.
Прогнозата - дъждовна.
Прозорецът не спира да вали
и толкоз ми е облачно-валежно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина Всички права запазени
