Стоя сам наведен над листче хартия,
с молив се опитвам да вдъхна живот
на онова що ме кара като куче да вия
от болка в сърцето пронизано с нож.

Мъртъв свят,осеян с мъртви сърца,
раздирани от мъртви тревоги и тежки
мисли с цвят на затъмнени слънца -
светещи бледно, нищожно горещи.

"Любов? Няма любов" - чух глас в тъмнината.
Тъй дяволът рече, и изчезна в мъгла.
Гъста,зовяща ме като гласът на тълпата,
по пътя осеян със мъртви слова.

Самотни вопли висят в тишината.
Крясък на птица събужда духа ми сломен.
Мълчание тягостно гори във душата-
прогаря пътека с пламък червен.

Тъй сам си избрах да поема по нея,
надежда убивах във всеки от нас.
Вървях редом с дявола нарамил идея-
двамина прокарахме пътеки за вас.

Душата безсмъртна ми бе най-големия дар,
цената приета. Подписан с кръв и печат
се оказа договорът на новия господар -
предложих му моя уродлив, мъртъв свят.

Не съжалих, съвестта угризения не почувства,
не трепна за миг и моето мъртво сърце.
Разумът в надеждата вкопчил се не пропусна
да души с моите черни ръце.

Така продължих и ето ме днес пред листа,
убил, съжалил, осъзнал що съм сторил.
На колене стоя с молив в ръка
от мъртвият мой свят прошка аз моля.