26 окт. 2013 г., 17:36

На А.

1.2K 0 1

Звездата твоя

                              свети в мен,

блестейки ярко

                              отразява

моя изгрев,

моя залез,

моя ден -

 

с любов

               и обич

                               ме даряваш...

 

***

 

Лъчи

         от Горе

                       до нозете

при мен,

                 опиянени с мека нежност

 

пращаш... и се спускат -

 

очите ти,

косите ти,

ръцете...

 

Завижда ти света

                                 за хубостта,

скоро

           силите му го напускат...

 

***

 

Някой ден

                    ще свършат

                                           световете...

 

Всичко тленно

                            в този свят

                                                 ще спре...

Може би

                 ще избелеят цветовете...

 

... на суетата - 

                      в черна мъка

                                               ще умре.

 

***

 

Слънцето ще спре да свети

 

и звездите

                    като въглени

                                             ще гаснат...

 

А моята любов

                            към тебе

ще продължи

                          да тлее...

 

... Устните в 

                     целувка вечна

ще се сраснат...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...