26.10.2013 г., 17:36 ч.

На А. 

  Поезия » Любовна
853 0 1

Звездата твоя

                              свети в мен,

блестейки ярко

                              отразява

моя изгрев,

моя залез,

моя ден -

 

с любов

               и обич

                               ме даряваш...

 

***

 

Лъчи

         от Горе

                       до нозете

при мен,

                 опиянени с мека нежност

 

пращаш... и се спускат -

 

очите ти,

косите ти,

ръцете...

 

Завижда ти света

                                 за хубостта,

скоро

           силите му го напускат...

 

***

 

Някой ден

                    ще свършат

                                           световете...

 

Всичко тленно

                            в този свят

                                                 ще спре...

Може би

                 ще избелеят цветовете...

 

... на суетата - 

                      в черна мъка

                                               ще умре.

 

***

 

Слънцето ще спре да свети

 

и звездите

                    като въглени

                                             ще гаснат...

 

А моята любов

                            към тебе

ще продължи

                          да тлее...

 

... Устните в 

                     целувка вечна

ще се сраснат...

© Александър Николов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??