Звездата твоя
свети в мен,
блестейки ярко
отразява
моя изгрев,
моя залез,
моя ден -
с любов
и обич
ме даряваш...
***
Лъчи
от Горе
до нозете
при мен,
опиянени с мека нежност
пращаш... и се спускат -
очите ти,
косите ти,
ръцете...
Завижда ти света
за хубостта,
скоро
силите му го напускат...
***
Някой ден
ще свършат
световете...
Всичко тленно
в този свят
ще спре...
Може би
ще избелеят цветовете...
... на суетата -
в черна мъка
ще умре.
***
Слънцето ще спре да свети
и звездите
като въглени
ще гаснат...
А моята любов
към тебе
ще продължи
да тлее...
... Устните в
целувка вечна
ще се сраснат...
© Александър Николов All rights reserved.