7 июн. 2006 г., 12:13

На Александър 

  Поэзия
633 0 4

Ще сложиш ли думи в устата ми?

Аз нямам и мъничко глас,

а ти - ти си от близкото минало.

Помниш ли? Вярно - и аз.

Дай ми ръцете си - пак.

Нека стопля премръзнали пръсти,

нека сгрея душите на всички покойници,

застинали под камъни и кръстове.

Подари ми сърцето си - пак.

То ми слагаше в устните думи,

когато бяхме деца. Как,

тогава всичко се погуби?

© Адриана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??