7.06.2006 г., 12:13 ч.

На Александър 

  Поезия
639 0 4

Ще сложиш ли думи в устата ми?

Аз нямам и мъничко глас,

а ти - ти си от близкото минало.

Помниш ли? Вярно - и аз.

Дай ми ръцете си - пак.

Нека стопля премръзнали пръсти,

нека сгрея душите на всички покойници,

застинали под камъни и кръстове.

Подари ми сърцето си - пак.

То ми слагаше в устните думи,

когато бяхме деца. Как,

тогава всичко се погуби?

© Адриана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??