А бяхме млади, влюбени и луди,
като синигерите горски във листака
и преоткривахме телата жадни
стаили дъх на стаята в сумрака.
И беше хубаво в душите и сърцата,
и влюбените погледи снега топяха,
и шепнеха устни смутено
“Обичам те!” на туй сърце студено.
То топлеше единствено усмивка мамеща
и поглед, който кара да кипи кръвта.
Ала уви, и таз любов тъй жарка, пареща
бе погасена с ледени слова. ...