На баба ми, на дядо ми

15 сент. 2007 г., 15:26

Поэзия

5.0 / 7

1663 1 6

На баба ми, на дядо ми
Към спомена за дядовата къща,
под сянката на старата асма
стоят захвърлени, забравени, олющени
играчките ми, детска топка и кола.
Причува ми се утрото на село,
звънците медни, бабиния глас -
опитвам се, пристъпвайки несмело,
при тях поне за малко да се върна аз.
Обгръщам с поглед плочите и прага,
вратата прашна, бялата чешма,
пораснал съм, едва ли ми приляга ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Многоцветна
Чужой мир 1984

Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
Неведомый прекрасный край

В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
Дождик

Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...

Ещё произведения »