На баба ми, на дядо ми
На баба ми, на дядо ми
Към спомена за дядовата къща,
под сянката на старата асма
стоят захвърлени, забравени, олющени
играчките ми, детска топка и кола.
Причува ми се утрото на село,
звънците медни, бабиния глас -
опитвам се, пристъпвайки несмело,
при тях поне за малко да се върна аз.
Обгръщам с поглед плочите и прага,
вратата прашна, бялата чешма,
пораснал съм, едва ли ми приляга
да се катеря пак по дивата върба.
Към спомена за милите покойници,
към лятото на детските ми дни
препускат мислите ми - неспокойни бродници,
олеква ми, но продължава да боли.
Към спомена за дядовата къща,
под сянката на старата асма
стоят захвърлени, забравени, олющени
играчките ми, детска топка и кола.
Причува ми се утрото на село,
звънците медни, бабиния глас -
опитвам се, пристъпвайки несмело,
при тях поне за малко да се върна аз.
Обгръщам с поглед плочите и прага,
вратата прашна, бялата чешма,
пораснал съм, едва ли ми приляга
да се катеря пак по дивата върба.
Към спомена за милите покойници,
към лятото на детските ми дни
препускат мислите ми - неспокойни бродници,
олеква ми, но продължава да боли.
