16 февр. 2014 г., 15:32

На Бачковския манастир

461 0 0

На Банковския манастир

Късно изгрява и рано залязва,
слънцето лятно, в небесния свод.
В скали и във мури, реката се врязва,
там гдето не стъпва човешкия род! 

Гледам нагоре с очи устремени
 до хоризонта аз виждам гори,
Чая подскача край тежки морени,
скрит манастира на завет стои!

Пее под моста водата студена,
реката е чиста, като сълза,
туй чудо е само от Бога дарено,
мито от свежа планинска роса!

Нейде в гората е скрит манастира,
със старчески бръчки, брои викове.
Хората тука утеха намират,
и тяхната вяра във Бога расте!

Този мравуняк от бързащи хора,
ясно ни сочи къде да вървим...
Яки дувари ни спират пред двора,
вдигат  ръцете си тежки врати.

Те са стояли така в вековете.
Огънят български тук е горял!
Хора, светинята ни посетете!
Вижте народа ни как е успял!

Пълни гърдите планинския въздух,
стоиме на сянка във горда гора!
Времето сякаш тука не бърза,
а ние се кланим на наш`та страна!

Късно изгрява и рано залязва,
слънцето ярко в небесния свод,
тази картина в душата се врязва!
И бавно разплиташ... секретния код!
   1950г. е написано,прередактирано-сега

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...