НА БАЛКОНА
НА БАЛКОНА
Ветрец полъхва в тази недозряла,
опалена като пиперка есен.
Покой привиден... Всичко е изпрала
жена ми и простира. За завеса.
Зад ризи и чаршафи ще преглътна
остатъка от тоника и джина -
за нечий гроб - тревясал и прохлътнал;
за грижите си утре, догодина...
Зад кулисите - тъй недосегаем,
припомням си и реплики, и пози
от ролите, които вземах взаем...
Днес този заем моя дух тормози...
Аз просто се боях да се покажа
на сцената. Не знаех и какво съм...
Играх и паж, и шут, и роб прокажен...
Сто пъти - недотровен - бях на косъм...
В наддавания и залози влизах -
за някого, за себе си - не помня...
Залагах своя дух с висока миза
и губех със пристрастия огромни.
...И ето - на балкона съм отново...
Горчи ми сякаш вече питието
от роля някаква със привкус на отрова, -
по малко през годините поета...
Дали напразно себе си съм лъгал,
залоствайки се в тленни многостишия?...
...В душата ми от всеки прашен ъгъл
една надежда тихичко въздиша...
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
Благодаря на всички и - весели празници!
