НА БАЛКОНА
НА БАЛКОНА
Ветрец полъхва в тази недозряла,
опалена като пиперка есен.
Покой привиден... Всичко е изпрала
жена ми и простира. За завеса.
Зад ризи и чаршафи ще преглътна
остатъка от тоника и джина -
за нечий гроб - тревясал и прохлътнал;
за грижите си утре, догодина...
Зад кулисите - тъй недосегаем,
припомням си и реплики, и пози
от ролите, които вземах взаем...
Днес този заем моя дух тормози...
Аз просто се боях да се покажа
на сцената. Не знаех и какво съм...
Играх и паж, и шут, и роб прокажен...
Сто пъти - недотровен - бях на косъм...
В наддавания и залози влизах -
за някого, за себе си - не помня...
Залагах своя дух с висока миза
и губех със пристрастия огромни.
...И ето - на балкона съм отново...
Горчи ми сякаш вече питието
от роля някаква със привкус на отрова, -
по малко през годините поета...
Дали напразно себе си съм лъгал,
залоствайки се в тленни многостишия?...
...В душата ми от всеки прашен ъгъл
една надежда тихичко въздиша...
Ванилин Гавраилов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
Благодаря на всички и - весели празници!
