Ветрец полъхва в тази недозряла,
опалена като пиперка есен.
Покой привиден... Всичко е изпрала
жена ми и простира. За завеса.
Зад ризи и чаршафи ще преглътна
остатъка от тоника и джина -
за нечий гроб - тревясал и прохлътнал;
за грижите си утре, догодина...
Зад кулисите - тъй недосегаем,
припомням си и реплики, и пози
от ролите, които вземах взаем...
Днес този заем моя дух тормози... ...