anabet (Ани Атанасова)
96 17
31 янв. 2009 г., 20:14

На баща ми 

  Поэзия » Другая
2816 1 4
"Не стойте пред надгробния ми камък,
не ридайте -
мен там ме няма, аз не съм умрял..."


И аз те търся, татко мили -

в спомените ми щастливи,

в усмивките на моите деца,

в разкъсващата майка ми тъга...



Търся те в тихите стъпки,

отекващи в родната къща,

в сенките на стените,

криещи на детството мечтите...


Търся твоята душа богата,

твоя весел нрав, шегата,

раздаването ти със лекота -

на близки и приятели, деца...


Казват, че с годините  

и ние на родителите си 

ще заприличаме -

(дори да го отричаме!)

И дано да е така! Защото

искам на теб да приличам -

докрай да раздавам и обичам!

© Ани Атанасова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.
    Мен там ме няма, аз не съм заспал.
    Аз съм в хилядите ветрове в единна цялост.
    Аз съм диамантеният блясък на снежец.
    Аз съм слънцето, огряло, жито зряло.
    Аз съм нежен, кротък, есенен дъждец.
    Не стойте край надгробния ми камък, не ридайте.
    Мен там ме няма, аз не съм умрял!






    Do not stand at my grave and weep;
    I am not there, I do not sleep.
    I am a thousand winds that blow.
    I am the softly falling snow.
    I am the gentle showers of rain.
    I am the fields of ripening grain.
    I am the morning hush.
    I am the graceful rush
    of beautiful birds in circling flight.
    I am the star shine of the night.
    I am the flowers that bloom.
    I am in a quiet room.
    I am the birds that sing.
    I am in each lovely thing.
    Do not stand at my grave and cry;
    I am not there. I did not die.


    Не знам кой е авторът,но определено е много добър
    Тъжен,но хубав стих
  • има ли представа някой чий е цитатът в началото?
  • Много човешко!!!!!!!!!
    Поздравления!!!
  • Привет! Така е... Но казват, че времето лекува... Но дали! Хубаво е!
Предложения
: ??:??