На баща ми
не ридайте -
мен там ме няма, аз не съм умрял..."
И аз те търся, татко мили -
в спомените ми щастливи,
в усмивките на моите деца,
в разкъсващата майка ми тъга...
Търся те в тихите стъпки,
отекващи в родната къща,
в сенките на стените,
криещи на детството мечтите...
Търся твоята душа богата,
твоя весел нрав, шегата,
раздаването ти със лекота -
на близки и приятели, деца...
Казват, че с годините
и ние на родителите си
ще заприличаме -
(дори да го отричаме!)
И дано да е така! Защото
искам на теб да приличам -
докрай да раздавам и обичам!
© Ани Атанасова All rights reserved.