На баща ми ...
Аз не знам какво е бащина обич,
бях много малка, когато ти си отиде от нас,
но все още помня дъждовния ден,
в който силно ме гушна,
и прошепна ми тихо -
"Не бой се! Всичко ще бъде наред!".
И застанала плахо на зелената порта,
аз очаквах те всеки ден и час,
а на мама честичко казвах,
"Не плачи! Той ще се върне при нас."
Така отминаха дни и години,
пораснахме и трите деца,
създадохме свои семейства,
но мама остана сама.
И вечер, когато звездите изгряват,
поглеждам нагоре към тях,
очаквам там да те видя,
и питам се - Ще дойдеш ли отново при нас?!
Но зная, че това е химера,
илюзия моя и детински копнеж,
но искам да кажеш, татко, отново -
"Не бой се! Всичко ще бъде наред!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Радина Все права защищены
