aldiradina (Албена Радина)
34 82
3 июн. 2016 г., 07:56  

На баща ми ... 

  Поэзия » Другая
485 0 3

 

Аз не знам какво е бащина обич,
бях много малка, когато ти си отиде от нас,
но все още помня дъждовния ден,
в който силно ме гушна,
и прошепна ми тихо -
"Не бой се! Всичко ще бъде наред!".
И застанала плахо на зелената порта,
аз очаквах те всеки ден и час,
а на мама честичко казвах,
"Не плачи! Той ще се върне при нас."
Така отминаха дни и години,
пораснахме и трите деца,
създадохме свои семейства,
но мама остана сама.
И вечер, когато звездите изгряват,
поглеждам нагоре към тях,
очаквам там да те видя,
и питам се - Ще дойдеш ли отново при нас?!
Но зная, че това е химера,
илюзия моя и детински копнеж,
но искам да кажеш, татко, отново -
"Не бой се! Всичко ще бъде наред!"

© Албена Радина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??