15 нояб. 2012 г., 13:29

На болката партнира самотата

1.1K 1 15

 

В палитрата на подредения ми свят

угасват цветовете постепенно.

Изгрява и залязва сивота,

променяща се в равномерно черно...

 

В постройката на подредения ми свят

ръката Божия измъква пръчките.

За равновесие платих цена,

която все по-трудно ще преглъщам...

 

Във мислите на подредения ми свят

нахлу вината – нагла и мърмореща.

Видях се отстрани - като измамена

от тишината на спокойствието...

 

Затишие пред буря... Неусетено.

От вътрешния глас неизкрещяно

предчувствие или предупреждение,

че щастието е в комплект с компания.

 

На болката партнира самота...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...