На болката партнира самотата
В палитрата на подредения ми свят
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят
ръката Божия измъква пръчките.
За равновесие платих цена,
която все по-трудно ще преглъщам...
Във мислите на подредения ми свят
нахлу вината – нагла и мърмореща.
Видях се отстрани - като измамена
от тишината на спокойствието...
Затишие пред буря... Неусетено.
От вътрешния глас неизкрещяно
предчувствие или предупреждение,
че щастието е в комплект с компания.
На болката партнира самота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Прекрасно е!
