Nov 15, 2012, 1:29 PM

На болката партнира самотата 

  Poetry » Phylosophy
949 1 15

 

В палитрата на подредения ми свят

угасват цветовете постепенно.

Изгрява и залязва сивота,

променяща се в равномерно черно...

 

В постройката на подредения ми свят

ръката Божия измъква пръчките.

За равновесие платих цена,

която все по-трудно ще преглъщам...

 

Във мислите на подредения ми свят

нахлу вината – нагла и мърмореща.

Видях се отстрани - като измамена

от тишината на спокойствието...

 

Затишие пред буря... Неусетено.

От вътрешния глас неизкрещяно

предчувствие или предупреждение,

че щастието е в комплект с компания.

 

На болката партнира самота...

 

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??