15 дек. 2013 г., 18:55

На борба с мен

718 0 1

"Остави таз песен любовна" -

как кресна ясно поета,

и този стих как в мене отекна

и приех го като мантра света.

 

И как на борба тръгнах безстрашна,

борба с мен и мойто вдъхновение,

борба, за съжаление, страшно безславна,

че всичко бе със любовта сравнение.

 

Може би трябва да открия

цел по-велика и ясна,

муза около нея да свия,

мастило със нея да срасна.

 

Че любовта е чувство голямо, 

но не единствено тя движи света.

Той не започва и свършва само

със нечий поглед и със смъртта.

 

Че има красота и смелост, 

за които много да се пише.

Че има грозота и слабост, 

да се порицаят свише.

 

И как като страда народа,

или пък дори един другар да плаче,

творецът като сам под небосвода

за себе си и любовта да пише?

И какъв поет съм аз тогава,

щом перото знае единствено за теб?
Че в стиховете, вярвам, трябва

себе си да види всяко страдащо сърце.

Ще видя скоро аз цел и лична мисия,

за които да изливам рима

и не, изобщо не се смятам за месия, 

макар че трябва хора такива да има.

 

"Остави таз песен любовна",

как прошепна нявга поета

и таз клетва как само проблесна,

и приех я като мантра света.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво се вдъхновяваш от Ботев, но все още не можеш да се изразяваш добре и без хаотичност.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...