15 дек. 2013 г., 18:55

На борба с мен

721 0 1

"Остави таз песен любовна" -

как кресна ясно поета,

и този стих как в мене отекна

и приех го като мантра света.

 

И как на борба тръгнах безстрашна,

борба с мен и мойто вдъхновение,

борба, за съжаление, страшно безславна,

че всичко бе със любовта сравнение.

 

Може би трябва да открия

цел по-велика и ясна,

муза около нея да свия,

мастило със нея да срасна.

 

Че любовта е чувство голямо, 

но не единствено тя движи света.

Той не започва и свършва само

със нечий поглед и със смъртта.

 

Че има красота и смелост, 

за които много да се пише.

Че има грозота и слабост, 

да се порицаят свише.

 

И как като страда народа,

или пък дори един другар да плаче,

творецът като сам под небосвода

за себе си и любовта да пише?

И какъв поет съм аз тогава,

щом перото знае единствено за теб?
Че в стиховете, вярвам, трябва

себе си да види всяко страдащо сърце.

Ще видя скоро аз цел и лична мисия,

за които да изливам рима

и не, изобщо не се смятам за месия, 

макар че трябва хора такива да има.

 

"Остави таз песен любовна",

как прошепна нявга поета

и таз клетва как само проблесна,

и приех я като мантра света.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мелан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво се вдъхновяваш от Ботев, но все още не можеш да се изразяваш добре и без хаотичност.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....