Аз не стигнах дотук,
за да търся среднощни сирени
или някъде в мрака забравено златното руно.
Този бряг ме прие
и по бащински седна до мене
и на острия вятър
опъна най-звънката струна.
Даже огън си спретнах.
Дали пък със тези огньове
не изпращаме някому дълги далечни сигнали...
И сега той пътува към нас
като мисъл и багра, и слово, ...