На брега
Аз не стигнах дотук,
за да търся среднощни сирени
или някъде в мрака забравено златното руно. Този бряг ме прие и по бащински седна до мене
и на острия вятър опъна най-звънката струна.
Даже огън си спретнах. Дали пък със тези огньове
не изпращаме някому дълги далечни сигнали...
И сега той пътува към нас като мисъл и багра, и слово,
и със своите стъпки призвездни сияния пали.
Нека дойде все пак. Ако трябва и час да говори,
да изплаче душата си някак съвсем озарена
от голямата жажда или от внезапния порив
да се слее с реката и с пулса на тази Вселена.
Сред вълни, по-високи, дори и от връх в Хималаите
нека падне, като че от удар кинжален разнищен.
Ако те го погълнат, из бездната сам ще узнае,
че не става за кораб... и всъщност не става за нищо...
или някъде в мрака забравено златното руно. Този бряг ме прие и по бащински седна до мене
и на острия вятър опъна най-звънката струна.
Даже огън си спретнах. Дали пък със тези огньове
не изпращаме някому дълги далечни сигнали...
И сега той пътува към нас като мисъл и багра, и слово,
и със своите стъпки призвездни сияния пали.
Нека дойде все пак. Ако трябва и час да говори,
да изплаче душата си някак съвсем озарена
от голямата жажда или от внезапния порив
да се слее с реката и с пулса на тази Вселена.
Сред вълни, по-високи, дори и от връх в Хималаите
нека падне, като че от удар кинжален разнищен.
Ако те го погълнат, из бездната сам ще узнае,
че не става за кораб... и всъщност не става за нищо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
