7 июн. 2006 г., 09:40
На брега на морето
Ето, скрит от мъглите,
вятърът вече затихна.
Сърцето мълчи във гърдите,
мълчи и тихия пристан.
Вятърът отнесе любовта
от морето, а топлия бряг
ни остави пустота,
във рапани - ехо от смях.
И ние, уви, ще забравим
как двама се обичахме,
всичко тук ще оставим,
по пътя си да тичаме.
Но отнесено от вятъра,
излязло от сърцето,
чувството остава някъде
на брега на морето.
© Екатерина Банска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ех...тази любов..на морето...Браво!
-
БЛАГОДАРЯ ви приятели!
-
Мойсей,благодаря ти!Това значи много за мен.
-
Красиво!
-
И аз се радвам, че направихме нещо заедно, колкото и малко да е!
Поздрав! -
Много хубаво!
-
Много ми харесва... натъжи ме.. въздействащ стих.. Браво!
-
Очарована съм Кате!!!!
За поред път - блестящо!
Поздравявам те от сърце!! -
Ксения,Гери,благодаря ви!
-
Много е хубаво!Поздравления
-
Ванда,страшно ти благодаря!Важно е,че си ми отделила внимание!
-
Благодаря,Милена,мнението ти ми е важно!
-
Носталгично е!Поздрав!Морето е в нас!
-
Благодаря ви!Мая,благодаря за съвета!
-
много хубаво и романтично-оправи правописа...6
-
Морето.. обичам морето, но не виждам бреговете там..Както и да е, харесва ми много стихът ти, трогна ме.
-
хубаво е, Кате. (бих написала "ехо от смях"
-
Така е...но стихотворението ти е мноог хубаво.Поздреав.
-
вятарът никога няма да може да отнесе любовта,защото е бесилен пред нея Кате!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
