7.06.2006 г., 9:40

На брега на морето

1.5K 0 19

Ето, скрит от мъглите,
вятърът вече затихна.
Сърцето мълчи във гърдите,
мълчи и тихия пристан.
Вятърът отнесе любовта
от морето, а топлия бряг
ни остави пустота,
във рапани - ехо от смях.
И ние, уви, ще забравим
как двама се обичахме,
всичко тук ще оставим,
по пътя си да тичаме.
Но отнесено от вятъра,
излязло от сърцето,
чувството остава някъде
на брега на морето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Банска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...