Ето, скрит от мъглите,
вятърът вече затихна.
Сърцето мълчи във гърдите,
мълчи и тихия пристан.
Вятърът отнесе любовта
от морето, а топлия бряг
ни остави пустота,
във рапани - ехо от смях.
И ние, уви, ще забравим
как двама се обичахме,
всичко тук ще оставим,
по пътя си да тичаме. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up