Ето, скрит от мъглите,
вятърът вече затихна.
Сърцето мълчи във гърдите,
мълчи и тихия пристан.
Вятърът отнесе любовта
от морето, а топлия бряг
ни остави пустота,
във рапани - ехо от смях.
И ние, уви, ще забравим
как двама се обичахме,
всичко тук ще оставим,
по пътя си да тичаме.
Но отнесено от вятъра,
излязло от сърцето,
чувството остава някъде
на брега на морето.
© Екатерина Банска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
