На чаша бира
На чаша бира наблюдавам те, море,
знам тебе вечно ще те има.
От слънцето усмихнато и страшно в бурни дни
пак ти за много хора си любимо!
Загадъчно си в твойте дълбини
невидимото винаги е интересно!
Красиво си бушуващо от силни ветрове
от древността на сила всичките се възхищават!
При изгрев и при залеза си с румени страни
/ за радост на очи, душа/
нима следи по пясък спомени остават?!
Изхранваш гладни, разхлаждаш в пек,
на тъжните утеха морска шир дарява
и забавляваш ни като деца дори, а плюс това
на влюбените действаш, като магическа отвара!
На чаша бира наблюдавам те, море,
едва ли съм за тебе интересен?
Обичам те спокойно и със син замрежен поглед
тихо да шептиш заслушано в рибарска песен!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Иванов Все права защищены
