На четири очи
Не искам да ме пускаш, Живот,
дори да съм трънче в ръката ти!
И какво означава "до гроб",
в друга форма щом си – "оттатък"?!...
Нека седнем с тебе на маса!
Сервирай ми, каквото си сготвил!
Нека гарван... славей... пригласят!
Ако нещо изстине – претопляй!
Ще преглътна всичко с охота,
ще пия до дъно – жадувам те!
Чувствам се с тебе страхотно!...
И всички обувки обувам ти...
Лицата ти много са, зная...
но очите... очите не лъжат.
Все на ринга с тебе играем...
И ме гледаш със някаква тъжност.
Но, Живот, аз пак те обичам,
та дори и от гняв да трепериш!
В блясък може да се обличаш,
но аршина ти друго измерва...
Онова блюдо захлупено,
защо между другите сложил си?
Май е, приятелство счупено –
не греша, да се обзаложим ли?
О... злоба със завист във плàто!!!
Малка купичка, там – доброта!...
Я виж ти, нима е безплатно –
туй късметче за мен – любовта?!
Е, не всичко ми е по вкуса –
от себе си да ме отблъснеш!
Пресоляваш!... Но, и аз горча –
хитрината нечия, щом лъсне!...
***
Не ми пускай ръката, Живот!
Убива ли ти малко старостта?...
Ще намеря към тебе, пак брод
с късметчето твое – любовта!
Пепи Петрова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Pepi Petrova Все права защищены
