beboto (Цвети)
20 93
20 дек. 2007 г., 21:56

На човека, когото обичам 

  Поэзия » Любовная
1323 1 5
   

                     

Паля поредната цигара,

а сълзите бавно се стичат.

Не мога да мисля,

нямам сили или просто не искам.

Осъзнах, че загубила съм всичко,

щом изгубила съм теб,

вярата отиде си от мене

и остана само болка и тъга.

Скитам се из улиците пусти,

боса под дъжда,

търся да те срещна,

да те видя, да видя отново твоите очи,

но, уви, не те намирам...

Ограбена душата ми мълви - "Къде си ти?"

Чукам на вратата аз позната,

но няма кой да отвори сега,

няма кой да ме прегърне

и да каже - "Ти не си сама..."

Телефона си не вдигаш

разбирам те, не те виня,

загубих те, загубих си съня.

И в мрака безмълвен самотна стоя,

загубих нещо ценно - съжалявам за това.

Ако знаеш, колко ми липсваш сега...

© Цвети Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Успех и от мен! Желая ти сбъдване!
  • Всеичко се оправя с повече любов - не се предавай не се отказвай - намери го пак, за да те намери и той --> БРАВО!!
  • Доста тъжно, също така и много силно ! 6-ца
  • Много искрен и копнежен стих!!!
    Поздравления миличка, стиховете правят болката по-лека(...поне при мен е така...)
  • Добре дошла и успех!!!Пишеш добре.Излей болката си в стиховете и когато най-малко очакваш ще видиш изхода...Успех!
Предложения
: ??:??