НА ЦИГАРИТЕ В ЯРЕМА

О, някога и аз цигари пушех.

И като влюбен бях се пристрастил.

И разума си за това не питах.

И исках със  Порока да съм мил!

В казармата, редовно не съм служил.

Като студент аз станах офицер.

С два летни лагера това заслужих.

И станах на военните авер.

След първи курс бе първата казарма,

а втората, щом свърших пети курс.

На втората аз скъсах свойта карма,

затурмих и аз навика си щур!

„От кумова срама” тютюн закупувах.

От черпещите аз изпитах срам!

И тъй на пушенето заслугувах...

И без да искам паднах във капан!

Започнах значи в петдесет и седма...

В осемдесет и втора- аз им сложих край край!

Тогава хвърлих аз цигарата последна

И от тогава се въздържам, май!

   12.05.2014.София