11.04.2015 г., 19:49

На цигарите в ярема

384 0 0

НА ЦИГАРИТЕ В ЯРЕМА

 

О, някога и аз цигари пушех.

И като влюбен бях се пристрастил.

И разума си за това не питах.

И исках със  Порока да съм мил!

 

В казармата, редовно не съм служил.

Като студент аз станах офицер.

С два летни лагера това заслужих.

И станах на военните авер.

 

След първи курс бе първата казарма,

а втората, щом свърших пети курс.

На втората аз скъсах свойта карма,

затурмих и аз навика си щур!

 

„От кумова срама” тютюн закупувах.

От черпещите аз изпитах срам!

И тъй на пушенето заслугувах...

И без да искам паднах във капан!

 

Започнах значи в петдесет и седма...

В осемдесет и втора- аз им сложих край край!

Тогава хвърлих аз цигарата последна

И от тогава се въздържам, май!

   12.05.2014.София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...