Apr 11, 2015, 7:49 PM

На цигарите в ярема

  Poetry » Other
386 0 0

НА ЦИГАРИТЕ В ЯРЕМА

 

О, някога и аз цигари пушех.

И като влюбен бях се пристрастил.

И разума си за това не питах.

И исках със  Порока да съм мил!

 

В казармата, редовно не съм служил.

Като студент аз станах офицер.

С два летни лагера това заслужих.

И станах на военните авер.

 

След първи курс бе първата казарма,

а втората, щом свърших пети курс.

На втората аз скъсах свойта карма,

затурмих и аз навика си щур!

 

„От кумова срама” тютюн закупувах.

От черпещите аз изпитах срам!

И тъй на пушенето заслугувах...

И без да искам паднах във капан!

 

Започнах значи в петдесет и седма...

В осемдесет и втора- аз им сложих край край!

Тогава хвърлих аз цигарата последна

И от тогава се въздържам, май!

   12.05.2014.София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...