14 апр. 2014 г., 01:03

На Цветница

508 0 0

И търсех те по друми.

Превръщах те в мотив.

Описвах те със думи.

Рисувах те с молив.

 

Намерих те накрая

във меката си длан.

Това ли беше Рая

във профил и във план?

Сред другите случайни

аз тебе те разкрих.

Несбъднатите тайни

във тебе аз открих.

Във времето ни кратко

повярвах в твойто Аз

и името ти сладко

нашепвах си на глас.

Обичам те безмерно

във труден ден и нощ,

във времето неверно,

във бедност и разкош.

Че ти си мойто цвете

във мъжкия ми дом.

Че ти си ми и двете:

ракията и ром.

Че ти си моят юли

и ти си моят май.

Със аромат на дюли,

начало си и край.

На днешния ти празник,

във този хубав ден,

те моля аз до заник

да бъдеш все до мен.

Не искам вече утре,

а времето да спре.

На малкото ми кУтре

любов да се опре.

 

Намерил те на друми,

аз себе си открих.

И с тези красни думи

написах този стих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...