И търсех те по друми.

Превръщах те в мотив.

Описвах те със думи.

Рисувах те с молив.

Намерих те накрая

във меката си длан.

Това ли беше Рая

във профил и във план?

Сред другите случайни

аз тебе те разкрих.

Несбъднатите тайни

във тебе аз открих.

Във времето ни кратко

повярвах в твойто Аз

и името ти сладко

нашепвах си на глас.

Обичам те безмерно

във труден ден и нощ,

във времето неверно,

във бедност и разкош.

Че ти си мойто цвете

във мъжкия ми дом.

Че ти си ми и двете:

ракията и ром.

Че ти си моят юли

и ти си моят май.

Със аромат на дюли,

начало си и край.

На днешния ти празник,

във този хубав ден,

те моля аз до заник

да бъдеш все до мен.

Не искам вече утре,

а времето да спре.

На малкото ми кУтре

любов да се опре.

Намерил те на друми,

аз себе си открих.

И с тези красни думи

написах този стих!