24 июл. 2007 г., 12:00

На Дамян Дамянов

2.2K 0 6
Все още поетът
лежи под тревите -
не цветя -
на гроба му никнат
стихове -
опърничавоискрени, некрасиви,
безумни и жилави,
неопитоменодиви,
влюбенолилави.
Все още поетът
лежи под тревите.
Цветя не засаждайте!
не скубете тревите!
Та в тях е душата му -
с безумната жажда
в бурен да никне,
без корен да ражда!

2000г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румена Румена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искрено посвещение за един истински поет!
    Браво, Петя!
  • Хубав стих за хубав човек, Петя, радвам се, че го написа!
  • Обожавам творчеството на Дамян Дамянов!
    Поклон!
    А стиха ти ме разчувства!
  • прекрасно.той ми е много любим поет.поздрав
  • Благодаря ви - не за хвалбите - за това, че в ден като днешния се връщам към неща, които обичам, защото днес е ден, в който ме предадоха. Но... обръщам гръб.
    Симо, благодаря за косвения Дамянов коментар! Аз всъщност не съм поетеса, твърдя го упорито - затова приемете думите ми в стихове като потребност, простете несъвършенствата, бъдете обаче повече от критични към прозата ми, там трябва да раста.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...