24.07.2007 г., 12:00 ч.

На Дамян Дамянов 

  Поезия
1773 0 6
Все още поетът
лежи под тревите -
не цветя -
на гроба му никнат
стихове -
опърничавоискрени, некрасиви,
безумни и жилави,
неопитоменодиви,
влюбенолилави.
Все още поетът
лежи под тревите.
Цветя не засаждайте!
не скубете тревите!
Та в тях е душата му -
с безумната жажда
в бурен да никне,
без корен да ражда!

2000г

© Румена Румена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искрено посвещение за един истински поет!
    Браво, Петя!
  • Хубав стих за хубав човек, Петя, радвам се, че го написа!
  • Обожавам творчеството на Дамян Дамянов!
    Поклон!
    А стиха ти ме разчувства!
  • прекрасно.той ми е много любим поет.поздрав
  • Благодаря ви - не за хвалбите - за това, че в ден като днешния се връщам към неща, които обичам, защото днес е ден, в който ме предадоха. Но... обръщам гръб.
    Симо, благодаря за косвения Дамянов коментар! Аз всъщност не съм поетеса, твърдя го упорито - затова приемете думите ми в стихове като потребност, простете несъвършенствата, бъдете обаче повече от критични към прозата ми, там трябва да раста.
  • Неделя

    Днес аз няма да дойда на свиждане.
    зад прозореца с бледо перде
    ти не чакай сама и угрижена -
    няма кой да ме доведе.

    Имам много другари. Но где ли са?
    А и всеки си има жена.
    И защо да им взимам неделята?
    Както нашата, и тя е една.

    Те са също загрижени хорица.
    Свои болки си имат и те.
    Ти не чакай сама до прозореца -
    няма кой да ме доведе!

    Отвори само мълком стъклата му,
    посрещни листопада златист.
    Аз ще дойда при теб на крилата му.
    Аз ще дойда с последния лист.

    Дамян
Предложения
: ??:??