6 февр. 2010 г., 17:32

На Димитър Георгиев 

  Поэзия
532 0 4

 

/ловешки поет - загинал трагично
през 1998 година/

С думи мечове
убихме те, поете!
Одрахме кожата на
сърцето ти.
Накълцахме го
на хиляди парчета
и го изоставихме на
кучетата.

... Без гроб -
душата ти се блъска
в гърдите на града.
Водите на Осъма
се бунтуват...
А хълмовете
Стратеш и Хисаря
превързват раните й.
И я приспиват в люлка
от синчец и люляци.

Всеки път
ме навестява
песента ти.

© Латинка-Златна Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??