Feb 6, 2010, 5:32 PM

На Димитър Георгиев

  Poetry
713 0 4

 

/ловешки поет - загинал трагично
през 1998 година/

С думи мечове
убихме те, поете!
Одрахме кожата на
сърцето ти.
Накълцахме го
на хиляди парчета
и го изоставихме на
кучетата.

... Без гроб -
душата ти се блъска
в гърдите на града.
Водите на Осъма
се бунтуват...
А хълмовете
Стратеш и Хисаря
превързват раните й.
И я приспиват в люлка
от синчец и люляци.

Всеки път
ме навестява
песента ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...