Feb 6, 2010, 5:32 PM

На Димитър Георгиев

  Poetry
718 0 4

 

/ловешки поет - загинал трагично
през 1998 година/

С думи мечове
убихме те, поете!
Одрахме кожата на
сърцето ти.
Накълцахме го
на хиляди парчета
и го изоставихме на
кучетата.

... Без гроб -
душата ти се блъска
в гърдите на града.
Водите на Осъма
се бунтуват...
А хълмовете
Стратеш и Хисаря
превързват раните й.
И я приспиват в люлка
от синчец и люляци.

Всеки път
ме навестява
песента ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...