6 feb 2010, 17:32

На Димитър Георгиев

  Poesía
716 0 4

 

/ловешки поет - загинал трагично
през 1998 година/

С думи мечове
убихме те, поете!
Одрахме кожата на
сърцето ти.
Накълцахме го
на хиляди парчета
и го изоставихме на
кучетата.

... Без гроб -
душата ти се блъска
в гърдите на града.
Водите на Осъма
се бунтуват...
А хълмовете
Стратеш и Хисаря
превързват раните й.
И я приспиват в люлка
от синчец и люляци.

Всеки път
ме навестява
песента ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....