6 feb 2010, 17:32

На Димитър Георгиев

  Poesía
717 0 4

 

/ловешки поет - загинал трагично
през 1998 година/

С думи мечове
убихме те, поете!
Одрахме кожата на
сърцето ти.
Накълцахме го
на хиляди парчета
и го изоставихме на
кучетата.

... Без гроб -
душата ти се блъска
в гърдите на града.
Водите на Осъма
се бунтуват...
А хълмовете
Стратеш и Хисаря
превързват раните й.
И я приспиват в люлка
от синчец и люляци.

Всеки път
ме навестява
песента ти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Латинка-Златна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...