На доброто семето кристално

Като зрънце малко е навярно,

почти изгубено във този свят,

на доброто семето кристално,

ще направи духът ни богат.

Понесло на плещите си крехки,

товара на човешките съдби,

то ни гледа с очите на Левски

и със душата на Ботев гори.

То не търси, ни чака отплата,

то е тук за да отваря врати.

То е нежната песен изпята,

скръбящия с любов да утеши.

То живее на всеки в душата,

от всеки добър жест пак се ражда,

няма да изчезне  от земята,

ако с милост света се изгражда.