Завръщайки се от Бургас, където автобусните спирки са украсени със стихове на Петя Дубарова, BoBoteva (Боряна Ботева) си припомня следните изящни думи:
Понякога съм бяла и добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Те дават импулс на авторката на новото ни Предизвикателство да покани авторите от Платформата да представят своята гледна точка за доброто и добрината, които ни заобикалят. Ето и нейното предложение:
Промъква се тихичко, спира край пътя,
наметнало тайнствено нежен воал.
И мисля Доброто накъде да упътя –
нуждаещи много в този свят на печал.
Какво да добавя, освен: Успех!
Общи условия за Предизвикателствата:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Направих онзи ден, едно добро,
и не че чаках - то… да ми се върне,
но днес едно, човешко същество
успя с добро и мен да ме прегърне!
Аз онзи ден в софийското метро, ...
Поискаш ли, можеш да ме нараниш,
пълни са душите ни със злоба,
а и ти от болка на света крещиш,
да забравиш своята тегоба.
Ти можеш да просъскаш змийски, ...
Доброто под прожектор не застава.
Не търси блясък, нито звезден миг.
Доброто с шепи топлина раздава,
не иска гласност, без ярост и без вик.
Доброто в делника ще го познаеш — ...
Доброто е искра във тъмнината,
разливаща се в шепа светлина.
То не очаква ни награда, ни отплата –
самò живее в чиста тишина.
Доброто е усмивка ненадейна, ...
Маскирани убийци на мечти
зад лустрото на черепен хилеш.
Фалшивото от тях на гнус смърди,
помагат колкото на мъртъв, свещ.
Но някак си успяват във началото ...
Пътуването струва ли пари?
попита клетият страдалец в нищета.
— Не ме залъгвай, момко — продължи,
— за возенето колко ти дължа?
Брей, старче, туй от мене научи: ...
В сърцето тихо пламъкът трепти,
невидим, ала светъл и безкраен.
Доброто в шепот нежно се роди —
то с обичта във вените ни живее.
Не в камък, нито в злато се открива, ...
Харесвам способността на човек да рисува,
върху платното на съдбата с бои от доброта,
без да го е грижа за това какво ще му струва,
може да прави много цветна всяка сивота.
Нека лети доброто, като хвърчило над света ...
И нека всеки божи ден бъде тъй необикновен,
с радост доброта далеч от нежелана суета.
Със страха си хвани се за ръка и впусни се в приключенческа игра,
и за чуждите слова навред нека няма място в теб.
Нека доброто да те води, греби от живота с пълни дози. ...
Живей сега без излишни планове не му мисли много ще има време и за размисъл.
Нека душата ти бъде лека трептяща действай според усещанията си,бъди добър давай колкото можеш усмивка смях нека не минава ден без тях.
Не очаквай да ти се върне обаче със същото защото като разбереш че не винаги доброто ще ...
Маската свали си ти, прозрачна ти е тя,
усмивката ти също – изкуствена е! Знай това!
Да “блеснеш“ искаш професионално и правиш номера,
но хората не са ти изтривалка, за да си изтриеш от тях и съвестта.
Аз искам да пробудя заспалото във нас добро, ...
Сърцето ми е смляно в машина,
в кървавица натикано сега.
Разсечена, късчета сланина,
се мята в огън морна ми снага.
Цвърчи, подпалва огън в душата. ...