20 дек. 2007 г., 21:15

На добър час!

1.3K 0 8

Сбогом! Дано да пристигнеш

на своята гара, на своя перон...

Да отвориш очи и да вдигнеш

поглед,

               напред устремен!

 

Дано да намериш града си -

топлия, светлия град,

който ти виждаш в съня си,

в който ще бъдеш признат!

 

Дано да намериш отбивка,

по-нежна, по-топла следа,

да тръгнеш по нея с усмивка,

следа да оставиш в снега!

 

И нека звездите да греят

по пътя на твойте сълзи.

И щастие нека намерят

красивите сини очи!

 

И в тъжните нощи печални,

не свеждай глава, не тъжи,

във дните ти тежки страдални

ще бъда до теб! Не плачи!

 

Не блъскай с юмруци в стените,

не падай на пода сломен -

ще бъда до тебе в мечтите,

тъй както ти беше до мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иринка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце!За мен е чест да бъда сред васНа добър час,Яни!
  • Аз не бих си тръгнала - след такова изпращане, просто бих слязла от влака.
    Имаш невероятен талант, ivtorinka! За мен е удоволствие да чета творбите ти!
  • Чудесен стих~!
  • ...благодаря ти...
  • леле чудесно е!!!Много е влюбено ...Самото стихотворение е някак си опияняващо.Четеш го на един дъх и в главата ти се бият стотици картини и мисли.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...