Не ме оставяй сам на пътя,
този път, трънлив и стръмен,
обеща ми заедно да изпъплим,
самичък съм тъй безпътен...
Ето виж, пак ще съмне,
следвай само моите стъпки,
с утрото пролет ще покълне,
обещах ти я... на глътки...
© Валентин Василев Все права защищены