На дувара

16 мар. 2011 г., 20:45

Поэзия

670 0 0

На дувара

С течение на времето неясно,

и дъждовете, дето я валяха,

тя стана силна и прекрасна,

и тихо помъдря, и май порасна.

Със полъха на времето – шега,

и ветровете, дето я навяха,

тя стана мълчалива и сама,

свой собствен спътник, собствена следа.

Със тропота на времето – без гара,

и със мъглите, дето състариха я,

тя стана сивкав спомен надпревара.

Поседна и зачака на дувара.