На дувара
С течение на времето неясно,
и дъждовете, дето я валяха,
тя стана силна и прекрасна,
и тихо помъдря, и май порасна.
Със полъха на времето – шега,
и ветровете, дето я навяха,
тя стана мълчалива и сама,
свой собствен спътник, собствена следа.
Със тропота на времето – без гара,
и със мъглите, дето състариха я,
тя стана сивкав спомен надпревара. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up