На дувара
930
0
0
На дувара
С течение на времето неясно,
и дъждовете, дето я валяха,
тя стана силна и прекрасна,
и тихо помъдря, и май порасна.
Със полъха на времето – шега,
и ветровете, дето я навяха,
тя стана мълчалива и сама,
свой собствен спътник, собствена следа.
Със тропота на времето – без гара,
и със мъглите, дето състариха я,
тя стана сивкав спомен надпревара.
Поседна и зачака на дувара.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владислава Генова Всички права запазени
