16.03.2011 г., 20:45 ч.

На дувара 

  Поезия
669 0 0

На дувара

 

С течение на времето неясно,

и дъждовете, дето я валяха,

тя стана силна и прекрасна,

и тихо помъдря, и май порасна.

 

Със полъха на времето – шега,

и ветровете, дето я навяха,

тя стана мълчалива и сама,

свой собствен спътник, собствена следа.

 

Със тропота на времето – без гара,

и със мъглите, дето състариха я,

тя стана сивкав спомен надпревара.

 

Поседна и зачака на дувара.

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??