1 мая 2006 г., 22:03

На двадесет

1.2K 0 1
На двадесет един нов етап започва.
На двадесет - вече не си дете
и невинността дълбоко в сърцето се заключва.
Променя се даже твоето сърце.
Няма вече детски мечти и надежди,
а груба реалност жестока,
отместват се даже стари копнежи -
тръгваш в съвсем друга посока.
Изчезва доверието ти в хората,
всеки става повече или по-малко суров.
Затваряш се и криеш си душата,
за всякаква подлост да си готов.
Но трябва да си оптимист и да се надяваш!
Да се радваш на живота всеки ден.
И всеки ден по малко да се каляваш.
Живей, щом все пак на този свят си роден!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калпазанче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това е май есе, но не е много добре. Преработи го отначало. Малко е детски написано.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...